Цензура съществува. Острови от традиционни форми на потискане на свободата на изкуството, изразяването или медиите от публични власти все още оцеляват и днес.
Въпреки това, това, което повече от всякога характеризира съвременната ситуация, са по-малко видимите, но понякога по-драстични, версии на самоконтрол върху човешкото слово, в името на разнородни цели. Текстовете в книгата се занимаят и с двата тези варианта, предлагайки интердисциплинарна комбинация от изживяване с аналитичен разказ и удостоверявайки актуалността и значението на проблема с цензурата с позоваване на самите актове на визуална цензура в България, от 1945 до днес.
Неохотата на части от българското общество и държавата да се запознаят или поне да понасят това, от което морално или политически се отвръщат, години наред държи съответния публичен дискурс на маргините.
Този том, носител на свидетелства, но и на разнообразни изследователски подходи, се опитва да обърне тази картина и да представлява постоянен стимул за размисъл.
