Мислите, представени тук, нямат за цел да предложат нови определения за идеологията или да посочат нови манифести. Те просто се опитват да отговорят на много актуални въпроси, които не са толкова нови. Те идват повторно от миналото.
Основният въпрос, който не ни е занимавал само теоретично, е: може ли, разбира се, да съществува политика без идеология? И ако да, какво ще бъде тогава значението и съдържанието на такава деидейлизирана политика?
Тази книга е предимно призив за борба. И знак за оптимизъм. Че не се отказваме. Че не ставаме "предатели". Че можем да раздвижим застоялите води, да обновим вярата и доверието в себе си, тоест във свободните и национално виреещи съвести. И да допринесем за идеологическото възраждане, което времето изисква. Не като академично упражнение, а като политическо действие.
[Извадка от текста на предговора]
