Сатирикът, колкото повече обича, толкова по-силно удря на неправдите на държавата, защото иска да събуди господата и народа, за да поемат по пътя на истината и възраждането.

Затова, разгневеният тук поет, в един безплоден период за гръцкото общество (1907-1909), хваща бичът на Архилох и "трилист от Ада на Данте" и удря всичко, което е гнилостно, развратено и лъжливо.

Фондът "Костис Паламас" издава в отделен том "Сатирични гимнастики", коментирани от професор Михаил Меракли, колекция, която вече е легендарна, неподвластна на времето (1908-1909/1912) и затова толкова актуална.

Става дума за едно от "най-плодородните и силни" произведения на Паламас (Барналис), което има "нещо от библейската точност на пророките на Израел" (Хурмудзиос); думите тук "горят и изчистват" (Димарас) и болката и страстта за по-доброто "пламтят в стиха на [поета]" (Панагиотопулос).

"Сатиричните гимнастики", една колекция с "циклично вдъхновение", принадлежаща на "лирика на нас", представляват произведение, в което изкуството и словото са в най-добрия си момент.