Какво се случи, че в рамките на само едно поколение Европа загуби водещата си роля като център на международната система, от военна, политическа и икономическа гледна точка?
Кои сили, движения и лидери определиха този процес от върха до залеза на европейската мощ? И за коя „Европа“ може да става въпрос?
По какъв начин се опита да се придаде единна същност и ръководство на географска концепция, която до днешен ден обобщава огромно политическо и културно разнообразие?
Как се развиха събитията, които доведоха до две последователни паневропейски - световни войни, чийто опит решително беляза първите зовове на обща европейска съзнание?
И представляват ли, всъщност, имперското вчера и нацията-държава на нашето време стъпки към едно наднационално утре с безопасност и благосъстояние?
Тези въпроси се опитват да осветят страниците на книгата на базата на въпросите и интерпретациите, които предлага съвременната западна историография.
