„Нашето гражданство е на небесата“, казва апостол Павел (Филипяни 3:20). Нашият живот, нашето настроение, нашето ежедневие, нашето мислене, нашата перспектива нямат нищо общо с земните, с времевите, с пространствените. Но имат отношение към вечните, към духовните.

Каквото и да придобиеш в този свят е малко. Колкото и години да живееш - дори сто петдесет повече - е твърде малко. Каквото и да направиш умира. Каква ужасна работа обаче е да живееш от сега, чрез развитието на добродетелното настроение, в състоянието на вечната Царство на Бога, където „няма ни болка, ни тъга, ни въздишка, а живот безкраен“. Това е нашата връзка с времето: да го преобразуваме в вечност.

И само като го казваш, човек се радва! Представете си да го живееш и ти! И в това ни призовава Църквата. Защото Църквата само това живее. Не я интересува нищо друго. И се справя с ежедневието с духа на вечността.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]