Гледайки през обектива на моята камера, винаги има един момент, в който един обект се разкрива пред вас в истинската си същност. Това е крехък момент, който, ако не съм внимателен, отминава за миг. Такъв момент се прояви, докато се вглеждах в сребърната повърхност на един от обектите на Талия.

Беше следобед, когато внезапна промяна в облаците призова студена зимна светлина. Докато светлината се отразяваше на повърхността на плочата, тя внезапно освети с графична ярост онова, което изглеждаше като минимална кожа, разкривайки втори свят в обекта. От този момент започнах да виждам и ценя работата на Талия на ново ниво.

На пръв поглед обектите на Талия изглеждат иконографски, част от нашия вокабуляр от форми, плоча, чаша, вилица. Усещаме се у дома, с топла близост, докато гледаме очертаването им. Но при поглед навътре в тази форма, допълнителен разказ започва да комуникира с зрителя. Историята на сребърната кожа. Кожата носи спомен. Точно запис на всеки малък жест и ръката, която го е създала.

Линия, фина пукнатина или понякога орнамент отваря деликатната повърхност и предизвиква нашите очаквания. Тези линии комуникират както идеята за красота, която се крие в несъвършенството, така и концепцията, че пълната стойност на този обект не се разкрива, докато не бъде интегрирана в нашия ежедневен ритуал.

Когато фотографирам обекти, най-минималистичните парчета често съдържат най-много възможности. Те се нуждаят от време, за да се разкрият пред вас, но веднъж когато слоевете започнат да се разгъват, тяхната богатство предлага безкрайна дълбочина. Работата на Талия представлява самата същност на тази теория. Нейните сребърни произведения изглеждат архаични на пръв поглед, но с времето, всеки ден носи нова светлина, която променя вашето възприятие и развива вашето отношение към парчето, разкривайки нова интерпретация.

Така че, близките фотографии, които влизат в втория свят, скрит в кожата, са също толкова значими, колкото и представянето на обектите в тяхната цялост. Те разказват история за това как всяко парче беше създадено, уловено в код на повърхността, давайки ни шанса да интерпретираме собствената си история от обекта.

Лична история за ежедневието и откритията, дори в най-малкия детайл, на скрита истина, която ни принуждава да преосмислим това, което знаем.