Поезията, действаща в пълна свобода, ни води до съзнанието, че не сме толкова свободни. Поезията, славеща истинската любов, ни показва колко малко всъщност сме се влюбили. Поезията, разпознавайки Смъртта, ни напомня, че тя ни очаква. Поезията може да ни отличи, когато ние ставаме пюре от самодоволство. Нещата са прости: поезията върши цялата мръсна работа.

С или без намесата на 'високата' литературна изследователска работа, Букowski беше щафетен бегач на редица велики поети: Вийон, Колридж, Уитман, Сендрарс, Къминс, Бериъмън и др., които издигнаха поезията до възможно най-простичък, активен език, изразявайки всеки със собствената си специфика пропорциите и изразите на паралелна перспектива - често гранична - която се отличаваше и продължава да се различава от универсалното и синхронизирано възприемане.

'Това, което има най-голямо значение, е колко добре вървиш през огъня'. В случая на Чарлз Букowski, това е повече от прост израз. Става въпрос за формулировка-декларация на живота на самия поет. Неговото творчество е пропито от това и не изисква нищо повече от спокойно и доброжелателно четене.

[Извадка от текста на въведението на изданието]