Вълната от либерални идеи и политико-социални промени, донесени от Просвещението, Френската революция и безпрецедентния икономически растеж на 19-ти и 20-ти век, роди изключително силни реакции. Какви аргументи използваха представителите на тези течения, известни като реакционери?

Алберт О. Хиршман изследва три вълни на реакционна мисъл: срещу Френската революция през 18-ти век, срещу демокрацията през 19-ти век и срещу социалната държава през 20-ти. Той установява, че реакционната риторика винаги мобилизира следните три аргумента: 1) аргументът за противоположния ефект – всяка опит за подобряване на политическите, социалните и икономическите условия всъщност предизвиква точно противоположния резултат; 2) аргументът за безсмислието – никоя попытка за промяна на обществото не влияе дори малко на статуквото; 3) аргументът за риска – новите реформи трябва да се предотвратяват, защото застрашават важни постижения от миналото.

С остър ум и фина ирония, Хиршман разнища реакционната риторика, която консервативната мисъл използва вече 200 години. Накрая, с неочаквана обрат, той показва, че и прогресивните често възприемат също толкова неумолима позиция. Книгата представлява уникален – и изключително приятен – навигатор в мътните води на публичния диалог в нашето време.