„В противовес на тези [известни литературни котки] и други предишни, котките на Димитър, в тяхната тревожна ежедневност, остават по някакъв начин извън литературата – но не и извън поезията! – бунтувайки се в затвора на страниците на книгата или в клетката на стиховете, като неуловимото Гацатсони, което винаги е на друго място от това, където трябва да бъде или от това, където изглежда, като великия, най-великия Мупсис, който само когато смъртта го приближи идва да търси топлината на едно милувка. На първия след цели единадесет години строг дистанцирането и достойнствени мълчания.

Както казваха латините, habent sua fatali belli: неизвестна съдба и нашата, в подземията на Като [на книгата] открихме неочаквано ключа на този рай на котките, може би и на хората, който поетът създаде – и за нас“. Одоне Лонго - Масимо Пери

Превод от италиански: Лаура Зеи (От предговора на италианското издание „Котката на Корфу“, Публиголд, 1993).

„Всички твоите „типове“ са истински и прекрасни“. (От предговора на ОДИСЕЯ ЕЛИТИ)

„На мен фотографиите на книгата ти ми направиха особено подарък, отделен, от тяхна страна: тяхната красота до степен на самота“. КИКИ ДИМУЛА

„Тази книга има една съвършенство – нищо повече и нищо по-малко от това, което е трябвало да бъде и което стана. Прочетох я десет пъти от вчера и се разплаках още толкова“. ЗИРАНА ЗАТЕЛИ

„Ако не беше вече казано, бих я определил и аз за най-човешката книга неговата. Някои от стиховете на тази сборник трябва да бъдат включени не само в много избрани поетични антологии (това е най-малкото), но и в учебниците на основното и средното образование. За да преподават човечност, за да възстановят човешката комуникация“. ЯННИС МАРИНОС