Европейският град култивира двойното си наследство на urbs и civitas. Въпреки това, през последните петдесет години нараснаха съмненията относно използването на това наследство. Непрекъснатите колебания не се отнасят до позицията на града, който по-скоро има тенденция да се засилва от новите си функции: управление, осигуряване на солидарност между жителите, насърчаване на градското планиране.

Общото ограничаване на ролята на държавата, процесите на децентрализация и много сдържаните общински политики подсилиха политическия и локализиран ролята на градовете. Поради това, човек би могъл да се надява особено, че второто полувреме на 20-ти век ще надмине двата противоречиви принципа на по-новата Европа, които ѝ костваха много колониални приключения, войни и тоталитарни режими: универсалисткия космополитизъм на Просвещението през 18-ти век и утвърждаването на нациите през 19-ти.

Въпреки това, това почти ханзейско, ако не и средновековно, възраждане на града поставя един много актуален, тройствен въпрос: териториалното преопределение на политическите компетенции на града, конституционната формация на ново градско управление и способността за социална асимилация и политическа интеграция.

С настоящия том завършва двутомното произведение „Съвременният европейски град“, което е част от колективното произведение Histoire de l'Europe urbaine, издадено под ръководството на Жан-Люк Пинол (Seuil, Париж 2003). Заедно с книгата на Жан-Люк Пинол „Светът на градовете през 19-ти век“, която излиза от нашето издателство, покрива два века градска история и представлява важен инструмент за историци, урбанисти, икономисти, както и за тези, които се интересуват по принцип от социалната история.