Етичните учения са имали всички народи, но не ги изследвали с духа на механичната задълженост, който притежава и налага етиката на нашето време.

Тези учения са имали радикално религиозен характер и онтологични цели, т.е. искали да завършат духовно човека и да разрешат всички негови въпроси, включително и тези, които днес наричаме метафизични.

Дхаммападата е такъв шедьовър на будисткия текст, чиято изучаване е било начин за реализиране на високи цели. В него будизмът и неговите духовни ценности се представят с уникална красота и чистота, в резултат на което този текст представлява и велико литературно произведение.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]