"Атон, или Светата планина. Името му съдържа две думи: думата планина — нещо, което можеш да изкачиш с крака си, и думата свята — която можеш да изкачиш чрез своята молитва. На планината откриваш върхове. На вътрешното възлизане ти се разкриват пещери. Пещерите на планината крият много повече, отколкото върхът разкрива: защото пещерите са скрити, докато върховете могат да се видят. Тук можеш да чуеш нещата, които не могат да бъдат казани, и да видиш нещата, които не могат да бъдат видяни.

Всяко отшелничество е като дълбок кладенец. Физиците ни казват, че от дъното на кладенеца можеш да видиш звездите по обед. Стените на кладенеца абсорбират слънчевите лъчи, отразяващи се върху тях, а отшелничеството абсорбира всеки звук, образ или светска грижа, позволявайки на аскет да чува, вижда и мисли ясно, без да бъде разсейван...

Какво точно е аскет и какво всъщност е аскетизмът или монашеството? Как изглежда светецът и какво прави и казва той? Може ли човешкото същество да надмине това, което е човешки възможно? Може ли ирационалността или неразумността на безумния да бъде по-голяма и по-разумна от човешкия разум? Всички тези въпроси, и още, са указателните знаци, по които авторът следва своето духовно търсене, докато върви по пътищата на Атон, стъпвайки по вътрешния път на духа, изкачвайки се до най-високото място на земята...