Христос бавно върви през историята. Бавно като дълбока река, която някое дете би помислило за неподвижна, но която човек не би могъл да спре с преграда. Бавно като жито, което саждаш през есента и през зимата смяташ, че е мъртво. Все още не е дошла пролетта за семето на Христос.

Пътят Му е труден. Затова върви бавно. Той преминава през ями от кръв, през тъмнината на греховете и през тръните на разбойниците. Пътят Му е тесен и много паднали грешници се намират на пропастта от двете страни на пътя Му. Той трябва да се навежда и от двете страни, да ги вдига и да ги дърпа след Себе си и да върви напред. Затова върви бавно.

Върви бавно, защото Неговото множество е далеч. То се простира до краищата на историята и Неговото място е в последното...

Епископ Николай не е само велик сърбин. Той е за всички нас православни израз на православната духовност и заема видно място сред онези, които работят, за да направят православната вяра вечна. о. Александър Шмеман