С тази книга се допълват двата предходни тома с исторически портрети - "Велики химик: Старите стражи" и "Велики химик: Златният век" - които се отнасят до най-великите химик от времето на Лавозие до края на миналия век.

С "Пионерите" вече се покрива голямото мнозинство от видните химиците, с по-широкото значение на думата, тъй като в ранните етапи на развитието си тази професия можеха да притежават технолози, алхимици, лекари, фармацевти и любители "химически философи".

След кратко представяне в първата глава на основните алхимици от александрийския период до 13-ти век, особен акцент се поставя на пионера Парацелз - алхимик и лекар с голямо влияние върху по-късните. След това преминаваме към "медицинска химия" и "химия", един междинен период, който обхваща два века (16-ти - 17-ти) и се характеризира като преходно състояние от алхимия към химия.

В крайна сметка достигаме до предшествениците, съвременниците и някои от наследниците на Лавозие, които систематично развиват химията като нововъзникваща наука. Така се обхващат основно три века (16-ти - 18-ти) и два културни периода (Ренесанс и Просвещение) - период, през който се поставят основите за развитието на съвременната химия.

Бавно, алхимичната представа за материята и метафизичните ѝ предизвикателства се преодоляват и на преден план излиза разумността. В сравнение с "по-изтънчените" науки на математиката, астрономията и физиката, химията започва с доста забавяне да заема своята позиция като истинска естествена наука.

Така тя се утвърдява в съзнанието на другите учени, но и на обществото като цяло, като науката за трансформациите на материята, която може да не превърне оловото в злато, но постига значителни успехи, интерпретирайки същевременно поведението на веществата. Освен това, започва да става очевидна ползата от химията за благосъстоянието на народите.

Много имена от химиците, които се представят, не са станали по-широко известни и е жалко, че дори и в значими книги по история на химията, за някои от тях се споменава много малко или въобще не.

Напредъкът на всяка наука - и особено на химията - е основан на малко и избрани хора, пионери, които са се наложили да се борят с много противоречиви условия, срещайки три големи пречки: трудностите при подчиняването на материята, ограниченията на религията и недоверието на съвременниците си, засядащи в остарели идеи.

Смятам, че поправям някаква историческа несправедливост, хвърляйки светлина върху значими хора и техните постижения, в комбинация с някои спомени, които осветяват времето им. Следователно, заслужава да бъде направено такова запознаване, което не може да се осъществи иначе, освен ако човек не се прибегне до монографии, които се отнасят до конкретни учени - и не обхващат повече от част от около 30-те настоящия том.

В библиографията са включени само книги по история на химията, а не статии или уебсайтове от интернет, който предлага изобилие от материал, дори и пълни статии или цели книги. Повече информация е трудно да бъде намерена, освен ако не се прибегне до оригинални източници, в библиотеки, които разполагат с стари биографии или първоиздания на трудове, по-често във форма на книги, а не статии.

Искам да вярвам, че съм покрил удовлетворително основните аспекти на личностите, които представям.