Писмото на Григорий Паламас до Павел Асани описва по ясен начин основните точки на теологичния спор между исихастите и антиисихастите, който занимаваше Византия предимно през 14-ти век.

Централната тема обаче се отнася до онтологичната същност на божествената светлина по време на Преображението на Христос, едно събитие от божественото свръхестествено Откровение. Григорий Паламас поддържа, че светлината, която блеснала, е несъздателна и я вмъква в контекста на несъздателните божествени действия. Паралелно с това той разгледа и спасителните за човека функции на тези действия.