Годините 1924-25 са белязани от криза в гръцко-българските отношения. Кризата е провокирана от убийството на 17 славофонни селяни близо до село Терлиз (означава Дълбоко място) в Драма от милицията на малтийските бежанци.

Напрежението достигна връхната си точка през октомври 1925 г. заради убийството на един гръцки капитан и неговия конюх, който носел бяло знаме, в теснината на Демир Капу. Гръцката армия нахлу в отмъщение на българска територия и напредна до града Петричи.

Практическият гръцко-български война повиши престижа на диктатурата на Пангала в страната, но предизвика осъждане на Гърция в чужбина и помогна на България да излезе от международната изолация, в която я бе вкарала загубата в Голямата война.

През всичкото това време, въоръжени групи селяни, експлоатиращи политическата криза, преминаваха от двете страни на границата с цел саботаж, шпионаж и кражба на животни.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]