Падането на Берлинската стена и първата война на бащата на Буш срещу Ирак оформиха света на деветдесетте години: Света на една суперсила, на един пазар и на една политическа религия, неолиберализма.

Днес преживяваме разпадането на този свят. Тронът на долара изпитва трусове, нефтът се покачва до небето, а глобалната рецесия се развива в ендемична заплаха. Втората война на сина на Буш в Ирак, вместо да укрепи американската всемогъщество, ускори нейното разпадане.

Химерите на „глобализацията“ отстъпват място на новите стени, в Багдад, в Рамала и в Рио Гранде. Петрос Папакостантину се доближава до късния капитализъм от три сходни направления - в историята, политическата икономия и международните отношения.

Той поддържа, че латентната криза трансформира системата в един вид тоталитарен капитализъм. Въпреки това, тя също така създава възможност за демократичен обрат, който може да спре заплахите за свободата, световния мир, биосоцията на планетата и културата на социопатичния човек.

[Извлечение от текста на задната обложка на изданието]