Картата е едно от изобретенията на човека, които могат да бъдат наречени 'магически'. Тя представя пред нас безкрайността на земята. Нещо, което иначе е невъзможно да видим и възприемем, огромната, по човешки мерки, земна площ става с картата достъпна, позната и картата е осезаем инструмент на работа, а също така на знание, бягство и мечта.

Не е случайно, че картата, освен практическото си значение и важност, е била особено обект в Поезията и Историята. Картата е 'език', чиято звукова част става визуална, но графичната ѝ остава графична. Както езикът, така и картата има своите кодекси, писменост и граматика, правила и изключения, пунктуация и символи, оцветяване и музицираност, естетика и стил.

Голямата история на картите е неразривно свързана с Историята и представлява изключителен интерес, защото, освен практическата си роля в документирането и предаването на знание, те са били и обект на култура, изкуство и естетическо изражение. Картата винаги е била между науката (понякога философията) и изкуството.

Дори когато, от 19-ти век, тя получи все по-технологичен аспект, форма и съдържание, никога не е спирала, като визуален 'обект', да се оценява и на основание естетиката си, според съвременната представа за термина. И причината е, че една естетически добра карта комуникира по-ефективно с публиката и потребителите си.

В нашето време 'културата' на картите и картографията не се разбира само в технологичните си приложения, но и за приложенията си в по-общото социално, политическо, административно, образователно, културно и комуникационно система на една страна.

Ролята, мястото и важността на 'културата' в едно общество зависи от степента, до която това конкретно общество е живяло и приложило развитието, настъпило главно в 16-ти, 17-ти и 18-ти век (без да започваме от 14-ти, както много европейски общества) в идеите, науките, технологията, литературата и изкуствата.

Особено от влиянието, което имали върху западноевропейските общества три важни събития от 15-ти век, като запознанството им с (внесена от Византия) Птолемеевата 'География' след петнадесет века 'отсъствие', Големите географски открития и Печатарството.

Книга, която се опитва да представи 'първоначален подход', почти въведителен, към Историята на Картографията и Картите, може би би била повторение в други страни, където картографията и картите създадоха изключителна инфраструктура и традиция през последните шест века и днес представляват очевидно и широко разпространено социално и частно 'благо' в колективното съзнание на тези страни.

Смятам обаче, че за нашата страна, тя все още представлява (дори и 10 години след първото ѝ написване) необходимо начинание 'за основа' в опитите за местна популяризация на картографията и картите, тъй като тук, за съжаление, те не са били в миналото, а и не представляват и в настоящето, обекти на колективна култура, съзнание и памет.

Основните причини за това, в първоначален подход, са асоциативно очевидни и са свързани с исторически причини. Въпреки това, те биха могли да представляват и обект на специален интерес и специализирано изследване и интерпретация, особено за периода след основаването на новата гръцка държава и до (поне) средата на седмото десетилетие на 20-ти век.