През пролетта на 1851 година в Крит пристига един действен английски картограф, Томас Абел Бримидж Спрат. Пътуването му до острова е романтично търсене на руини и древни места. Той открива някои от най-важните археологически обекти, като Фестос, Малия, Закрос, Лато, издигнатото пристанище на Фаласарна.

Същевременно ни оставя ценни свидетелства за критската общност и историческите обстоятелства в един не толкова известен период, между двете големи революции, 1821 и 1866 година. Няколко десетилетия по-късно идват археолози от Европа, държащи в ръка книгата му, и потвърдиха с лопатите си проницателните му наблюдения, често без да отдадат заслугите на първообразната му мисъл.

Неспокойният му дух скицира пейзажи, чете надписи, изучава околната среда, геологията, птиците и растенията, разговаря с хората и описва условията, при които живеят. Освен чудесното описание на критската сватба, записва ценен материал за фолклора и антропологията на Крит.

150 години по-късно, Никос и Мария Псилаки отново предприемат пътуването на Спрат. Те посещават същите места, следят пейзажа и промените в него и правят обширен коментар на оригиналния текст.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]