През пролетта на 1851 година на Крит пристига един активен английски картограф, Томас Абел Бримидж Спрат. Пътуването му до острова е романтично търсене на руини и древни места. Той открива някои от най-важните археологически обекти, като Фестос, Малия, Закрос, Лато и издигнатото пристанище на Фаласарна.

В същото време ни оставя ценни свидетелства за критското общество и историческите обстоятелства в не особено известен период, между двете големи революции - през 1821 и 1866 година. Няколко десетилетия по-късно археолозите от Европа идват, държейки в ръце неговата книга, и потвърдиха с лопатата си неговите проницателни наблюдения, често без да отдават признание на новаторската му мисъл.

Неспокойен дух, той рисува пейзажи, чете надписи, изучава околната среда, геологията, птиците и растенията, говори с хората и описва условията, при които те живеят. Освен чудесното описание на критския брак, записва ценен материал за фолклора и антропологията на Крит.

150 години по-късно, Никос и Мария Псилаки отново поемат по пътя на Спрат. Те посещават същите места, наблюдават пейзажа и промените в него и преминават през обширен коментар на първоначалния текст.