Идеологът и амбициозният син на миньор Джон Габриел Боркман разрушава любовната връзка, която имал с Ела Редхайм, женейки се за сестра й Гунхилд и с нея получава син, Ерхарт. Става директор на банка, бива опетнен от икономически неправомерности и попада в затвора за няколко години.

Когато се връща у дома, трябва да се справи с студенината на жена си, критиките на снаха си и безразличието на сина си. Пиесата се основава на известния йосенов любовен триъгълник. Драматичните й върхове, подземният хумор и универсалните истини, изразявани от героите, превърнаха "Джон Габриел Боркман" в любимо произведение на европейците в началото на двадесетия век, което достига до днешния ден съвременно, провокативно и чувствително.

Боркман е последният гражданин, който иска да поправи света. Той е човек на добрите намерения и благите мотиви, който се дави в технократския поглед към света. Това е реалност на двадесетия век, която изразява залеза на едно качество на живота и едно морално отношение и изгрева на друго качество и друго морално отношение.