Уникалната шега на носителя на Нобелова награда (1934) италиански драматург, повлиян от Ибсен, Стриндберг и германския експресионизъм, обаче останал италианец до края, със стил на писане, сроден на този на испанците, гърците и други средиземноморски автори.

Иллиричните събития се последват едно след друго, създавайки явно безизходици, докато в същото време силните етнографски елементи създават атмосфера на психично благополучие.

На второ ниво, разбира се, тук се очертават и основните теми на пиранделовото произведение, и най-вече въпросът за субективността на истината.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]