Започнаха да тичат един към друг. Дървените им копия удариха силно по щитовете, но и двамата успяха да се задържат на седлото. Родриго разбра от удара на дон Мартин, че има работа с много силен противник. Същата сцена се повтори няколко пъти, докато в един момент дон Мартин счупи копието на Родриго и го свали от седлото. Гигантският воин не загуби време, слезе от коня си, за да приключи с младия рицар. Но Родриго застана на крака и продължи да се бие. С счупени копия, изпотени, двамата противници се биеха сега на земята, лице в лице. Превесът се колебаеше ту в полза на единия, ту в полза на другия. По-устремно и силно, дон Мартин успя да събори Родриго. И докато се готвеше да му наносе последния удар, остави открито гърдите си и Родриго, спокойно, вдигна меча си и докато противникът му се навеждаше над него, му го забоде в шията. Гигантът запъна се и падна на земята, която се оцвети с кръвта му. Животът и подвизите на един легендарен рицар в средновековна Испания, вдъхновявал уважение както у християните, така и у мюсюлманите.