Моретата винаги са представлявали голямо предизвикателство за човека. Този път, предизвикателството не е в проучването или експлоатацията им, а в осигуряването на тяхното използване: за тази цел служи морското пространствено планиране, т.е. планирането на времето и мястото на упражняването на човешки дейности в морето, амбиция, която, както е необходимо, днес е в центъра на интереса на Европейския съюз, Гърция и много други държави.

Централни теми на книгата са концепцията и съдържанието на пространственото планиране, по принцип, и на морското пространствено планиране и интегрираното управление на брегове, в частност. Въпреки това, това изисква по-широко разбиране на морското пространство, географията на океаните и моретата, характеристиките на морските води, институционалната рамка, която регулира моретата, и усилията за тяхното регулиране на международно, европейско и гръцко ниво.

Първите глави на книгата са посветени на моретата на планетата, съсредоточавайки се основно върху регионалните морета на Европа — най-вече на Средиземно море — и на Гърция, докато една глава е посветена на правото на моретата и на международните условия, които влияят на морското пространство, както и на споразумения, които касаят морските зони, например континенталния шелф, изключителните икономически зони, защитените зони за риболов, но също така и на въпросите, свързани с опазването на околната среда и устойчивото развитие.

В момента, когато в нашето национално законодателство се интегрира Директивата на Европейския съюз за Морското Пространствено Планиране (Maritime Spatial Planning), е необходимо да се проучи в дълбочина Интегрираната морска политика на ЕС и всички паралелни политики, които са я повлияли. В този контекст се разглежда развитието на директивите на ЕС, както и международният опит за регулиране и опазване на европейските морета чрез междуправителствени споразумения или чрез национални инициативи на държави, които принадлежат към авангарда на темата.

Особено внимание се обръща на Средиземно море, като отделна глава е посветена на Гърция и усилията, които постепенно водят към организирано морско пространствено планиране: представя се съответната институционална рамка, преглеждат се специалните пространствени рамки — дори и да са били изоставени или неактивни в определен момент — които влияят, пряко или косвено, на морските региони на страната, например за аквакултури, туризъм и крайбрежни зони, инсталации за възобновяеми източници на енергия, и проектите, свързани с нефт и природен газ.

Паралелно, се изследват примери на морски паркове за екологична защита, проблемът с плажа и крайбрежието, първоначалните изследователски усилия за морско пространствено планиране и компетенциите на държавните служби, които го засягат. Книгата завършва с обща синтез и очертаване на първоначален подход към морското пространствено планиране в Гърция, който би могъл да бъде функционален и приложим докато се регулират трудните проблеми с очертаването на морски зони, особено в Егейско море.

Скритото желание на автора е книгата да не бъде възприета като чисто технократка. Морето не е просто технически обект или патерналистично екологично. То е притежание на човечеството, част от подсъзнанието на всички нас, течният елемент, който ни е родил.