Най-близкият наследник на епоса е древната елегия. Последователността се изразява в родството на метрика и диференциацията на понятието елегия (т.е. двустъпковата комбинация от шестостопен и петостопен стих) и на елегията (като елемент на антихероика, дори на траура).

С утвърждаването на първия и с надмогването на втория елемент, елегията от Мала Азия се разпространява в централна Гърция (Атика и Спарта) и последователно се изявява като патриотична елегия (която изразяват Калинис и Тиртей), лирична или романтична (Мимнерм), законодателна или политическа (Солон), наставническа и гномична (Теогнис), и преминавайки в Велика Гърция, жизнеутвърдителна и космологична (Ксенофан).

Така че елегийната поезия е била едно от най-многообразните и най-дълговечните жанрове на Древната литература. Защото освен личните и социалните преживявания, тя е изразила и законодателните принципи и философията.

И защото, надскачайки времето си, е допринесла, след като се е родила, за избухването, особено в александрийските години, като нов вид елегия, на епиграмата.

Елегиите са третият том на серията 'Древни Лирици' с въвеждащи текстове, превод и коментари от Янис Даллас.