Имаше едно време... едно време, което от многото, което го разказаха, се чу толкова много пъти... че стана реалност.

„Винаги съм твърдял, че моите книги представляват просто материал за ума, че помагат на читателя да размишлява за света и себе си; да помисли какъв път е начертал в живота с това, което е направил, и с това, което не е могъл да направи; да обмисли всичко, което се е случило, и, над всичко, накъде самият той се отправя и накъде би искал да бъде отведен. Единственото нещо, което искам от моите книги, е да послужат на другите, както други книги послужиха на мен; да могат да станат път за някои, потвърждение за други, повод за тези, които искат да намерят кратък изход, да се освободят от тежест, да видят с нови очи някой свой стар проблем. Инструментът, който използва тази книга, е магическото изкуство на разказването на история, което ти отваря неподозирани врати, възможности, които не си си представял, пътища, по които все още не си стъпвал.”

[Извадка от текста на задната корица на изданието]