КОнстанти́нос Папарриго́пулос (1815-1891), основателят и "бащата" на новогръцката историография, тук разглежда "парадокса" на Фалмерайер за облачаването на гърците. Тази книга е първата историческа работа на Папарриго́пулос и е предшественик на петтомната История на гръцкия народ (1860-1877).

Публикацията на "Историята на Морея през Средновековието" от германския историк (1830) послужи за стимул за възраждането на гръцката историография. Папарриго́пулос отбелязва в предговора си: "Някои твърдяха, както е известно, че сред големите буреносни времена на Средновековието, древното гръцко племе е потънало само и че днешната нация, носеща това блестящо име, е незаконно потомство, тълпа варвари, налетели тук от север и запад, юг и изток".

Крайната теория, че новогърците нямат никаква връзка с древните, а произхождат от славяни и албански колонизатори, засили гръцката склонност към самосъзнание. Тази работа на Папарриго́пулос послужи за вдъхновение на по-модерни гръцки и чуждестранни историци, като Карл Хопф (1872, вижте ар. 1 на Библиотеката на историческите изследвания), да продължат опровергаването на идеите на Фалмерайер и изследването на забравеното до този момент Византино.

Възстановеното издание разполага с въведително слово от Демостен Кондопулос, професор по Европейска история в State University на Ню Йорк.