Политическата психология, акцентирайки особено на политическия характер на науките въобще и на психологията в частност, в смисъл на "неутралността" на науките и изследователските им резултати, изследва отношенията между индивидите, обществото и политиката.

Целта ѝ е еманципацията на гражданите чрез научното им знание и информация. С предприемането на изследователски действия и инициативи в сътрудничество с други сродни научни области и пространства, политическата психология активно интервенирa (превантивно), диагноза и консултативно-терапевтично, стремейки се и/или насърчавайки диалогa и комуникацията между гражданите (групи граждани, движения) и политическата власт.

С изключение на малкото изключения, социалните науки остават "сляпи" по отношение на психологическите аспекти на социалните и政治ически процеси. Анализите на политиката, властта и институциите са повече повлияни от държавните решения и социалните и икономически зависимости.

Дори и да не са приковани към действията на велики мъже, анализите за социалните структури не вземат предвид психологическите структури. Но защо психологията е изключена от сферата на политическото и социалното?

[...] (от уводната част на книгата)