В сериозни съвременни арт пространства виждаме да се представят и показват, наред с други, и произведения като: случайни или подредени купчини строителни или други материали, стари или нови обикновени полезни предмети или дори истински боклуци, просто оставени на пода, платна с явно целенасочено отсъствие не само на възприемана форма и съдържание, но и на какъвто и да е следа от цветова или друга намеса, дори произведения, при които писменото или устното изразяване на артистичната идея заменя присъствието на самото произведение, фотографии с журналистически характер, явно неблагоприлични видеа на лични мнения или политически събития и т.н.

Ето защо е очевидно, че те са там, за да ги възприемем като произведение на изкуството, представително за нашата епоха. Какво всъщност се случва и защо? Дали наистина става въпрос за произведения на изкуството в известния смисъл на термина, или за измама, или за самоизмама, или за някакъв друг вид изразяване, което е заменило изкуството? Може би царят е гол и придворните мълчат? Може би, всъщност, сме навлезли в нова фаза на културно изразяване, несравнима с старата и затова, за мнозина, трудно декодируема? Дали е настъпил краят на изкуството? Краят на историята? Краят на света?