Обикновено се смята, че при критичното подходане към поетичен текст имаме единен стремеж или набор от частични цели, които органично съставят части от един единствен стремеж. Тази еднопосочна дейност, която сме легитимирали под името тълкувание, представлява основна критическа илюзия, която е развита в предразсъдък срещу литературното произведение.
Това се случва, защото единството по отношение на целеполагане, методология и изобщо логиката, която трябва да характеризира критичния проект, в крайна сметка се търси - и налага - и в произведението, което става обект на критика. По тези причини тълкувателят на литературата трябва от време на време да се детоксикира интерпретационно и да се оставя на упражнения по нарушаване на принципа на единството на литературното произведение.
Плод на това осъзнаване са изучаванията на тома, които функционират като опити за интерпретативна детоксикация, които успяват - или не избягват - да стигнат до интерпретативно заключение относно произведението на някои от най-значимите представители на нашата поетична традиция.
[Извлечение от текст на представяне от издател или издание]
Брой страници
624
Корица
Меко
Година на публикуване
2007
Издател
Ekdoseis Kastanioti