Темата за корупцията доминира в политическото обсъждане през последните две десетилетия, както в Гърция, така и на международно ниво.

Интересен аспект на феномена представлява разглеждането на съдбата на договорите, сключени в контекста на акта на корупция или поради него. Въпреки значителния юридически, а и икономически интерес към въпроса, той е малко разглеждан в гръцката литература и юриспруденция до момента.

Изследването има за цел да запълни горепосочената празнина, изследвайки проблемите на процесуалното право, които възникват в арбитражното производство, на етапа на иска за отмяна или по време на процедурата за обявяване на изпълнителността на арбитражното решение, когато една от страните посочва, че оспорваната сделка прикрива акт на корупция или е сключена поради такъв акт.

Разглежданата тема подчертава един неочакван преход между гражданското процесуално, съществени граждански и наказателно право, в който арбитражният съд, създаден по определение от частната воля, е призван да изпълнява роли, характерни за наказателен съд или прокурорска служба, без обаче да има достъп до съответните разследващи и преследващи механизми.

В горепосочения контекст се разглеждат последователно допустимостта на решаване на съответните спорове чрез арбитраж, влиянието на признанието за извършване на актове на корупция върху валидността на арбитражната клауза, темите на разпределение на тежестта и стандарта на доказване при обработка на съответните въпроси в арбитражното производство, влиянието на задължението за конфиденциалност на арбитрите върху евентуалното им задължение да докладват за възможни престъпни действия, разкрития в доказателствения процес на арбитражното производство и особено, процесуалните въпроси, които възникват при контрола на възможната противоположност на арбитражното решение на обществения ред.