Обяснявам: Излизайки от ателието на Камма, усещам, че проектираните градини и тяхното оборудване, които преди малко наблюдавах в ателието, карат улица "Зелен хълм" да се опитва да съвпадне с тяхната идея, от която, като че ли, са впитили един идеален характер.

По време на връщането улица "Зелен хълм" спря да е реална и стана значима. Градините на неузрели емоции предлагат проекция на определена вътрешна представа, следователно, състояние.

По странен начин, психосоматичният опит на тези проекти вече съществува вътре в нас, преди да ги видим. Гледам тук означава помня. В тези градини проектът не се ограничава до неговото представително условие, а се връща като "етеротопия".

При тези условия, съжителството на множество гледни точки и пространствената практика на дизайнерското колажиране (без разпознаваеми следи от произход), или визуалните проби, които художничката настоява, придобива друга значимост.

[Извадка от текст на представяне на издател или издание]