Имах щастието да се запозная със Стареца, а днес Свети Паисий, в деня, когато официално поех длъжността на Политически Администратор на Света Гора, на 25 август 1989 г. След наистина величествената церемония по въвеждането ми в администрацията, почувствах нуждата да се запозная и да получа благословията на Стареца Паисий, когото в миналото, при посещенията ми на Света Гора, не бях имал възможност да срещна. Наистина, в този първи ден следобед тръгнах сам и стигнах до неговата особено скромна килия, където го намерих сам.
Посрещна ме с истинска доброта и простота, без преувеличения и любезности. Като чу за длъжността ми, не показа никаква изненада, а ме погали по главата, сякаш бях малко дете.
Тогава седнахме двамата на два малки дънера – тъй като нямаше столове – и той ми каза следните думи, изпълнени със смисъл, любов и доброта, които се отразяваха в очите му: „Детето ми (бележка: тогава бях на 34 години), тук, където те изпрати Всемилостивият Бог и Пресвета Богородица, е благословено място, което няма нужда от хора с високо управленски умения. „Машината“, която имаш в себе си, защото изглеждаш умен и енергичен, дори не е нужно да натискаш бутона, за да я включиш тук, където се намираш. Няма нужда. Запази тази сила, съхрани я в себе си, защото ще ти потрябва, когато приключиш службата си и се върнеш благословен към работата и семейството си, което напразно си оставил, защото си много млад. Тези години децата ти и младата ти съпруга (бележка: тогава децата ми бяха на 3 и 6 години, а съпругата ми на 27) имат нужда от теб.“
