На 16 декември 1944 г., Хитлер "изиграва последната си карта" в заснежените гори и долини на Ардените. Той вярваше, че бързо германско настъпление до Антверпен ще успее да разчупи силите на Съюзниците и, след това, да принуди канадците и британците да напуснат войната.
Въпреки че генералите му имаха съмнения относно успешния изход на операцията, по-младите офицери и сержанти жадуваха да вярват, че домовете им и семействата им могат да се спасят от отмъстителната лудост на Червената армия, която се приближаваше към страната им от изток. Много германци бяха възбудени от идеята за контраатака.
Атаката в Ардените, в която участваха над милион мъже, се оказа най-важната битка на войната в Западна Европа. Съюзниците, изненадани от атаката, се оказаха изправени пред две бронирани армии. Белгийските граждани напуснаха домовете си, защото основателно се страхуваха от възможни репресии от германска страна. Паниката обхвана дори Париж.
Много американски войници се разбягаха или се предадоха, но други се оказаха героични и оказаха съпротива, създавайки вълнолом, който забави напредването на германските сили. Студената зима и яростта на сблъсъците формираха сцена, която можеше да бъде сравнена с тази на Източния фронт.
След масовите екзекуции, извършени от мъжете на Ваффен-СС, американските генерали дадоха зелена светлина за студенокръвно изпълнение на немски пленници. Битката при Ардените беше онази военна среща, която в крайна сметка доведе до унищожаването на Вермахта.
