Въпросът "какво трябва да преподаваме в училище и с какви средства да оборудваме новото поколение" е централният въпрос на всяко размишление, свързано с образованието. В тази книга читателят няма да намери само някои от отговорите, които са дадени на този въпрос, но и социално-политическата и епистемологичната рамка, в която те са формулирани.

В тази перспектива авторът изследва развитието на интердисциплинарното поле на Учебните програми, в пряка зависимост от значението, което то е имало и има за образователната практика. Така той размишлява върху вижданията, които постепенно са се формирали, тяхната епистемологична основа и историческите и социални контексти, както и отраженията им на ниво училище и образователна практика.

Далечната цел на това размишление и завършека на книгата е търсенето на перспектива, която, надхвърляйки разделителни дилеми, избори и поляризиращи противопоставяния, може да ни доведе до рефлексивно търсене на нови стабилности, които чрез непрекъснато договаряне и размисъл ще отворят перспективата за едно различно училище.

Училище, в което ще имат место всички гласове и разнообразни идентичности - нашите, на учителите и учениците, но и на всеки друг в съвременното разширено комуникационно поле, което постепенно се оформя от новите междуличностни, междудържавни и междукултурни условия на съвместно съществуване.