Обектът на изследванията и впоследствие на изследователските проучвания и университетското преподаване на Канелопулос, неговият от самото начало и упорит фокус върху „чисто“ западноевропейската мисъл и животът му, който протича в диалог с универсалните проблеми на културата и радикалните екзистенциални въпроси на човека, неговият принос в усилията за развитие на систематично философско и по-общо теоретично мислене в гръцкото пространство и, разбира се, влизането му (през 1935 г.) и непрекъснатото му присъствие в политическия живот на страната през последните петдесет години, представляват напълно достатъчни причини за обяснението на факта, че неоелинската литература не попада сред основните обекти на неговото писателско занимание.