Фразата „техники на семейната терапия“ създава проблеми. Тя предизвиква образи на хора, които манипулират други хора. Витаят призраци на промиване на мозъци или контрол с цел лична власт. Етичната тревога е напълно оправдана. Освен това самата техника не гарантира ефективност. Ако терапевтът се съсредоточи върху техниката, оставайки майстор на техниката, контактът му с пациентите ще бъде обективен, дистанциран и ясен, но и повърхностен, манипулативен в името на личната власт и в крайна сметка не особено ефективен. Обучението по семейна терапия следователно трябва да бъде начин за преподаване на техники с крайната цел да ги овладеем и след това да ги забравим. Терапевтът трябва да бъде „лекар“: човешко същество, което се интересува да се занимава с други човешки същества, терапевтично, с области и теми, които им причиняват болка, като в същото време изпитва голямо уважение към техните ценности, силни страни и естетични предпочитания. Целта, с други думи, е да се надмине техниката. Само човек, който е овладял техниката и след това е успял да я забрави, може да стане ефективен терапевт.