Имало е борци, които, макар да преминали през огън и желязо, никога не мразели, не се отмъщавали. Прекарвали са горчивата чаша на поражението, покуса на преследването, но показвали разбиране дори и съчувствие към противника. Имах затворено сърце, като широко море и успели да изтрият в него неправдите на своите преследвачи. Затова спечелили признанието и уважението на приятели и "врагове". Един такъв борец бил и Михаил Лиарутсос.

Човек, който с начина си на живот въплъщавал нравствеността и ценностите на комуниста. […] Никога не те отрекох, живот на моя младеж, любим. И колкото повече вървя, толкова по-заземен се чувствам с теб. Никака радост не може да надмине острия вкус на твоята тревога, на твоята жертва за нещо по-добро. Мисия! Какво повече може да пожелае сърцето? Щастлив съм, че съм осъден да живея разгорян от твоя огън.

Михаил Лиарутсос. Заключение на неговото стихотворение "Никога не те отрекох" от поетичната му събиране "от ЧАС ПЪРВИ до ДЕВЕТИ".