Понятието за абсурда и връзката между абсурда и самоубийството са темите на това есе. От момента, в който човекът признава разликата между логичното си желание за разбиране и щастие и мълчанието на света, може ли да прецени дали животът си струва да се живее? Това е основен въпрос на философията.

Но ако абсурдът ми изглежда очевиден, трябва да го запазя с ясна усилие и да приема да живея, преживявайки го. Моят бунт, свободата, моята страст, ще бъдат неговите последици. Човекът, сигурен, че ще умре напълно, но отхвърляйки смъртта, освободен от свръхестествената надежда, която е завързала ръцете му, ще може да опознае страстта на живота в свят, предаден на безразличието си и на тленната си красота.

Но творчеството е за него най-добрата възможност да държи съзнанието си будно пред ярките и необмислени образи на света. Борбата на Сизиф, който презира боговете, обича живота и мрази смъртта, става символ на човешката участ.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]