«Служих на криминалната журналистика четиридесет години и в професионалната си кариера ми се е случвало да живея живот с колегите си журналисти, с полицаите, с пожарникарите, но и с всякакви криминални елементи.

Упражнявайки журналистическата професия, винаги съм имал за приоритет да информирам правилно и обективно читателите, слушателите и зрителите си. Никога не съм обичал да осъждам или оправдавам престъпниците и всякакви нарушители – това не е работа на журналиста. Това е работа на прокурорите и съдията. Никога не съм бъркал ролята си с ролята на другите – ролите са различни.

Почти всички, които са включени в тази книга, съм ги познавал и лично. И всички без изключение съм ги опознавал, като съм правил репортажи за престъпленията, за които са обвинени и осъдени – и мога да ви кажа, че и те са хора с емоции, с недостатъци, но и с добродетели, които много от тях използват за грешни цели, за неправилни намерения.

Написах също тази книга, защото искам да оставя наследство на следващите поколения за развитието на престъпността в Гърция през последните четиридесет години. Да представя реалните събития, които ангажираха общественото мнение, и да очертая лица и ситуации без следа от преувеличение и неточност, едновременно предавайки положителни послания за ближния и, по принцип, за гръцкото общество – без, разбира се, да правя учител, прокурор или свещеник».

Крадци, които харчат парите си по боузуки и си зашиват устните с игла и конец, серийни убийци, които убиват за удоволствие, учтиви крадци и идеолози на престъпността, гонитби, кинематографски бягства с хеликоптери, епизодични арести, но и фатални грешки на полицията – злощастни престъпници, които полицията и правосъдието класифицираха в криминалния пантеон, през погледа на Пано Саболос.»