През 60-те и 70-те години на миналия век, нещо радикално ново започна да витае във въздуха: нови начини за разбиране на природните системи, нови начини на мислене, които поставят под съмнение много от основните ни предположения. Биологията на ума, напредъците в еволюционната биология, физиката, информационните технологии, генетиката, невробиологията, психологията, инженерството, химията на материалите: всичко това представлява жизненоважни теми свързани с това какво означава да бъдеш човек. За първи път имахме както инструментите, така и волята да се заемем с научното изучаване на човешката природа.

Никой не се откроява, не влияе и не е по-значим за революцията на научната мисъл от еволюционния биолог Ричард Докинс, който, преди 40 години, с публикуването на книгата си Егоистичният ген промени разбирането ни за мястото ни в Природата.

Докинс е човек на идеите, на онези важни идеи, които наистина оказват влияние и променят живота на хората — трансформирайки и начина, по който мислят другите учени, подтиквайки ги да помислят по различен, конструктивен начин.

Ако не сте прочели Егоистичният ген, направете го сега. И ако някога сте го прочели, прочетете го отново. Това е книгата, която ще четете през целия 21 век.

На английски език, книгата е публикувана за първи път през 1976 година и е преиздадена през 1989; тридесетгодишното ѝ юбилейно издание е направено през 2006 година, а четиридесетгодишното юбилейно издание през юни 2016 година от издателството Oxford University Press. 40-то юбилейно издание включва ново заключение, докато гръцката версия е получила нова и обширна редакция.

За книгата казаха:

• „Книгите, свързани с науката, обикновено попадат в две категории: тези, които обясняват науката на широката публика, с цел да изтънят мисленето ѝ; и тези, които се опитват да убедят колегите учени да подкрепят нова теория. Книгите, които успяват да направят и двете, са рядкост. Едно от тях беше Происход на видовете на Дарвин. Друго е Егоистичният ген на Докинс.“ — Мат Ридли, Nature (2016)
• „Книгата трябва да се прочете и може да бъде прочетена от почти всеки. Описва с изключителна майсторство нова страна на теорията на еволюцията.“ — Уилям Хамилтън, Награда Crafoord по биология, Science (1977)
• „Книгата, макар и написана, за да бъде четена от широка публика, представлява сериозен принос в полето на биологията.“ — Джон Мейнард Смит, Награда Crafoord по биология, The London Review of Books (1982)
• „Книгата представлява изящна преразказка на основните проблеми в социобиологията.“ — Сър Питър Медуър, Нобелова награда по физиология или медицина