Антигона, най-старото от запазените драми на Софокъл, е, според мнението на Хегел, най-изящното и завършено произведение в древния и съвременния свят.

В нашето време тя беше оформена сред големите войни на 20-ти век, сред непогребаните мъртви, вината на оцелелите; премина в ръцете на велики творци - Р. Ролан, Ж. Аную, Б. Брехт, А. Жид, Х. Бол, М. Юрсенар, С. Хийви, Г. Рицос, Ари Александру… - осветявайки "страшното" на човека, "демонната машина" на всички форми на властта.

Г. Штайнер записва стотиците Антигони, които са играни на сцените и бойните полета по света.

Настоящият том е "двойна книга". В първата част класическият текст е пренаписан на новогръцки и е обширно коментиран. Втората книга за първи път на гръцките писма представя три важни есета, вдъхновени от драмата на Софокъл, от Фр. Хьолдерлин (1802), С. Киркегор (1843) и М. Хайдегер (1943). Всяко есе се интерпретира и коментира отделно.

Последното духовно постижение е лиричният превод на хоровете на драмата от пребиваващия в Клагенфурт, Австрия, Стефан Йона. Една Антигона между гръцкия и германския дух, като "антитеза на словото, което се противопоставя на словото", както обобщава драмата Хьолдерлин.