Баща ми ме научи да играя шах, когато бях на шест години. Завърших началното училище, считайки го за един от най-добрите играчи в историята на шаха, и ми харесваше много да играя с него. Понякога ми позволяваше да го побеждавам, а аз знаех, че ми позволява да го победя. Петдесет години по-късно, понякога единият, понякога другият, предлагаме да изиграем една партия шах и много се наслаждавахме... Понякога аз му позволявах да ме побеждава, а той знаеше, че му позволявам да ме побеждава.

Хорхе и Дамиан Букай обсъждат първата, най-критичната и най-определяща връзка на човешкото съществуване: тази, която свързва родителите с техните деца. Опитвайки се да изразят собственото си мнение по вечните въпроси, които занимават човека от раждането до смъртта, не се колебаят да не се съгласуват и не се опитват да прикрият различията си. Какво означава да бъдеш родител? Каква е причината да станеш такъв? Какво прави един човек "по-родител" от друг? Какво означава "аз съм баща" и какво "аз съм майка"?

С основа професионалния си опит като психиатри и психотерапевти, те подхождат към темата за бащинството и са съгласни, че от момента, в който получаваш дете, отвъд и извън биологичната връзка, която те свързва с него, си призован да изпълниш функция, която предполага, че чувстваш, мислиш и действуваш като родител.

Читателят ще намери една категоризация на различните "типове родители", които обикновено срещаме в съвременното общество (небрежни, авторитарни, политически коректни и т.н.) както и някои мнения за това как можем да изградим с нашите деца типа връзка, която желаем. Хорхе Букай коментира "Родители и деца" по следния начин: "Тази 'инструментална чанта за поддържане на трудна връзка' мисля, че е най-добрата ми книга (и може би и най-полезната), именно защото работи като инструментите. Бих искал да знам, че е била полезна на хора, които мислят да станат родители и че е помогнала по някакъв начин в решението им да предприемат тази смелост."