С третия том на творбата си „10 и една десетилетия политически разделения“, професор Танаис Диамандопулос изследва критичното десетилетие на 1930-те години, което до голяма степен предопредели и последвалите събития. Още в началото стана ясно, че усилията, направени през втората половина на 1920-те години, за заздравяване на раните от Националното разделение, ще останат без резултат.

Конфликтът между венизелистите и антивенизелистите отново щеше да възвърне старата си крайна жестокост, въпреки сближаването, което подразбираше общото възприятие за комунистическата заплаха. Голямо количество от венизелизма – т.нар. отклоняващ се венизелизъм – също щеше да се обърне срещу Венизелос. Политическият и военният венизелизъм накрая не щяха да закъснеят да се окажат в конфликт и самият Венизелос в определен момент щеше да бъде подкрепен от втория.

И всичко това преди да влезем в периода на метаксисткия режим. Един режим с остри елементи на авторитаризъм, който обаче не беше лишен от народни опори. С доста фашистки характеристики, без да има обаче напълно фашистки характер, и с желание да подчертае своята цялост или монолитност, докато не липсваха и вътрешните разделения, които го пронизваха.

Цялото произведение представлява… „Силно противоотрова срещу опростяването, демагогията, историографския популизъм“, както характерно подчертава в предговора си Вангелис Венизелос.

Танаис Диамандопулос е роден в Атина. Учил е право в Атинския университет, а след това политически науки и публично право в същата школа и философия-педагогика-психология в философския факултет. Получава последователни стипендии, прави магистърски изследвания и получава докторска диплома от Университета на Сорбона, а по-късно осъществява постдокторски изследвания в Оксфорд. Преподава в Пантейонския университет и е преподавал в Института по политически науки в Лил. Автор на 25 научни и две литературни творби.