Често ме питат от кога започнах да се считам за анархист. Не съм сигурен. Не мога да си спомня конкретен момент, в който реших по този въпрос. Беше нещо, което започнах да осъзнавам с доста бавен темп в късната си юношеска възраст, че от всички политически философии, анархизмът беше този, който ми правеше най-голямо впечатление.

Обаче, с оглед на миналото, бих казал, че в личната ми история, дори и в тази ранна възраст, беше необичайно лесно да стигна до такова решение. Анархизмът, в крайна сметка, е доста различен от повечето политически философии.

За повечето хора тежестта пада върху доказването, че техният проект за обществото е желан: Че би било по-добре да живеят под социализма, либералния републиканизъм или християндемокрацията, отколкото под всяка система, която считат за свой основен противник. Анархистите не се сблъскват с този проблем.

Почти всички хора биха желали да живеят в демилитаризиран свят от ченгета и шефове, в който всички, осигурявайки основните си нужди, ще бъдат свободни да преследват нещата, които решат, че са най-важни за тях. Просто не смятат, че такъв свят е възможен.

[Извадка от текста на предговора]