Отношенията между родители и деца винаги са били критични и обременени. В наши дни нещата са се влошили опасно. Защото, докато старите възприятия за тях бяха оспорвани и преразглеждани без достатъчно изследване и знания, се прилагат нови концепции, които не са били тествани преди и се доказват неуместни. Тези нови възприятия, които надделяха, често се оказват по-опустошителни от старите.
Резултатът е, че родителите и децата "пипат на сляпо" в тъмнината на тази обърканост. Авторите на тази книга се опитват да предложат насочваща пръчка на родителите и децата, които търсят. Правят го с благоговение, подкрепени от богата референция към отеческата мъдрост и традиция, и съвременната психология.
С осъзнаването, че подобни равносилно добросъвестни усилия са се развили в капани, които допълнително затрудняват стъпките на търсещите.
