След международния успех на книгата й `Затворите на нашето детство`, Алиса Милър продължава с изследването на причините и последствията от детските травми, като твърди, че децата, които са били подложени на насилие от родителите или учителите си в ранна детска възраст, в определен момент ще обърнат това насилие срещу обществото.

Новите изследвания в човешкия мозък потвърдиха нейното мнение, че нашето тяло е съхранило всички спомени от ранните ни опити, тези, които съзнанието ни е принудено да потисне много рано, за да успее да оцелее в условия на малтретиране.

Въпреки това, ако тези спомени не намерят изход чрез съответни поведения спрямо децата ни или обществото, то в определен момент ще се появят, често под формата на симптоми на заболяване.

В `Събуждането на Ева`, Алиса Милър, чрез откровени примери и точния им анализ, ни鼓励ва да осмелим да се изправим пред травматичното ни минало - да вкусваме както Ева плода от дървото на познанието -, за да освободим `детето в нас`, на което никога не е било позволено да бъде себе си, за да може сега, освободено и здраво, да живее примирено с автентичните си чувства и истинските си нужди.