"Майката, която потиска жената - както се случва в патриархалната версия на майчинството - или жената, която отрича майката - както се случва в нашата хипермодерна ера - не са две изображения на майката, а две еднакво патологични отклонения. Тази книга се основава на това, без изобщо да има намерение да ограничава майчинството до неговата патология. Учението на Лакан показа, че същността на желанието, което не е напълно погълнато от това на майката, е основното условие за желанието на майката да бъде творческо. Само ако погледът на майката не е изключително насочен към съществуването на детето, майчинството може да изпълни своята функция. Това е, което психоанализата учи ежедневно: Само ако майката не е изцяло майка, детето може да изпита отсъствието, което прави възможно неговото влизане в света на символите и културата."