Авторът не разглежда изучаването на философията на град-държава като въпрос от исторически интерес; той го разглежда като изучаване на нещо, в което продължаваме да се движим и живеем.

Както пише самият той, „град-държава беше различна от съвременната нация-държава, но само в смисъл, че беше по-животворна и интензивна форма на същото нещо. В нея индивидът можеше да осъзнава по-лесно и по-ясно себе си като част от държавата, защото размерът ѝ позволяваше такова осъзнаване, а системата на директно управление го насърчаваше.

Изучавайки я, изучаваме идеала на съвременните наши държави; изучаваме нещо, което принадлежи на настоящето толкова, колкото и на миналото, тъй като в основните си елементи е вечно. Казано е, че цялата история е съвременна история. Когато изучаваме историята, се опитваме да разберем себе си и, за да постигнем тази цел, се опитваме да открием нашите произходи. Няма история, която всъщност да е по-съвременна от тази на древните гърци. В голяма степен ние сме това, което сме, защото те бяха това, което бяха.“ [Извадка от текста на задната корица на изданието]