Глупостта е качество, което е супераналитично, суперкосмополитично и междудиверсално, което се среща на петте континента на планетата и в сто деветдесет и две държави членки на ООН.

Тя играе катализаторна роля във всички изрази на човешката дейност: в политиката, науката, религията, в социалния, публичния и частния живот. Със своето постоянно присъствие и катализаторното си влияние върху действията и поведението на хора и народи, в крайна сметка успява да проектира самото историческо развитие на човечеството.

Нещо, което става още по-явно, ако обмислим, че в вечната борба между интелигентността и глупостта, освен света на родените и образовани глупаци, почти не съществува и интелигентен човек, който да не е извършил в живота си няколко от така наречените „глупости“.

Всичко това е темата на оригиналната и подривна сатирична трактат на Тодор Карзи, в която, чрез μια почти „история на глупостта“, се издига и дефилира комично-трагичният карнавала на съвременния свят.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]